буца
буца (български)
ед.ч. | бу·ца | |
---|---|---|
членувано | бу·ца·та | |
мн.ч. | бу·ци | |
членувано | бу·ци·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Сухо, неразрушимо парче пръст, обикновено получено от човешка дейност - оран, копаене на изкопи или при окопаване на земеделски култури.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|