бук

бук (български)

бук ±

ед.ч.		бук
	непълен член	бу·ка
	пълен член	бу·кът
мн.ч.		бу·ко·ве
	членувано	бу·ко·ве·те
бройна форма		бу·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

вид широколостно дърво.

Етимология

ст.-бълг. боукы „букова дъсчица, на която се отбелязват сметки“. Праслав. *buky, род. п. *bukъve, стара заемка от германски: срв. гот. bōka, староисл. bok, старосакс. boka, ст.в.нем. buohha „бук“. Еднаква по произход с буква. Често срещана в топонимията: МИ Букова поляна, село в Смолянско; МИ Буково села, МИ Букак, село в Търговищко; букачки п. 1851 г.; МИ Буката, квартал в София и село в Смолянско; МИ Букевица, село във Врачанско, 1875 г.

Превод

албански: ah (sq) английски: beech (en) арабски: مُرَّان (ar) арменски: հաճարի (hy) африкаанс:  (af) баски:  (eu) белоруски: бук (be) бретонски:  (br) виетнамски:  (vi) грузински: წი­ფე­ლი (ka) [c'ipeli] гръцки: οξιά (el) датски: bøg (da) есперанто:  (eo) естонски: pöök (et) иврит: אשור (he) индонезийски:  (id) интерлингва:  (ia) ирландски: feá (ga) исландски: beyki (is), bæki (is) испански: haya (es) италиански: faggio (it) каталонски:  (ca) китайски:  (zh) корейски: 너도밤나무 (ko) корнийски:  (kw) латвийски: dižskābardis (lv) латински: fāgus (la) литовски: bukas (lt) люксембургски:  (lb) малайски:  (ms)

маори:  (mi) немски: die Buche (de) норвежки: bøk (no) персийски: آلش‎ (fa) полски: buk (pl) португалски: faia (pt) румънски: fag (ro) руски: бук (ru) самоански:  (sm) сингалски:  (si) словашки: buk (sk) словенски: bukev (sl) сръбски: бу̏ква (sr) тагалог:  (tl) тайландски:  (th) турски: kayın (tr) украински: бук (uk) унгарски: bükk (hu) урду:  (ur) фински: pyökki (fi) френски: hêtre (fr) фрисийски:  (fy) хавайски:  (haw) хинди:  (hi) холандски: beuk (nl) хърватски:  (hr) чешки: buk (cs) шведски: bok (sv) шотландски:  (sco) японски: 橅 (ja)

Сродни думи

буква

Производни думи

буков, букак