брашно
брашно (български)
ед.ч. | браш·но | |
---|---|---|
членувано | браш·но·то | |
мн.ч. | браш·на | |
членувано | браш·на·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип
Етимология
ст.-бълг. брашьно τροφή, βρῶμα (Супр., Син. Пс., Клоц.). Праслав. *boršьno, сродна с лат. farīna (*bharsina) „брашно“, far, род.п. farris „лимец, булгур, брашно“, гот. barizeins „ечемичен“, вероятно и ст.-сканд. barr, ст.-англ. bere „ечемик“. Предвид наличието на коренно -а-, думата не е от ИЕ произход.
Фразеологични изрази
Превод
|
|