бранш
бранш (български)
ед.ч. | бранш | |
---|---|---|
непълен член | бран·ша | |
пълен член | бран·шът | |
мн.ч. | бран·шо·ве | |
членувано | бран·шо·ве·те | |
бройна форма | бран·ша | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- браншът, бранша, мн. браншове, (два) бранша, м. Клон от търговията, занаятчийството, промишлеността; отрасъл. Ти от кой бранш си?
Етимология
От френската branche, която е от къснолатинската branca („лапа, стъпало на крак“), вероятно от галски произход *uranka.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
(прил.) браншов, браншова, браншово, (мн. ч.) браншови.