брада

брада (български)

брада ±

ед.ч.		бра·да
	членувано	бра·да·та
мн.ч.		бра·ди
	членувано	бра·ди·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Анатомична
2. Окосмяване

Етимология

Старобълг. брада γένειον (Супр.). Праслав. *borda - Вероятна заемка от северноевропейски субстратен език: срв. лит. barzda, лат. barba, прагерм. *bard- (ст.в.нем. bart, англосакс. beard), всички от които сочат за наличие на -а- в корена. Срв. еднаквите по образуване: слав. *bordatъ „брадат“, лит. barzdotas, лат. barbātus „брадат“.

Превод

английски: chin beard арабски: لحية арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: γένι датски: skæg есперанто: barbo естонски: habe иврит: זקן индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: barbilla barba италиански: mento barba китайски: 鬍鬚 корейски: [[]] латвийски: bārda (lv) латински: barba (la) литовски: barzda (lt)

немски: das Kinn der Bart норвежки: skjegg персийски: [[]] полски: broda (pl) португалски: barba (pt) румънски: barbă (ro) руски: подборо́док борода словашки: brada (sk) словенски: brada (sl) сръбски: брада (sr) тайландски: [[]] турски: çene sakal унгарски: szakáll (hu) фински: parta френски: menton barbe холандски: baard хърватски: brada (hr) чешки: [[]] шведски: skägg японски: 顎鬚 (agohige)

Синоними

пипалце, власинка, коса, косми

Производни думи

брадат прил., брадатяст прил., брадичка ж., брадатник м. /Богоров 1869, с. 39