бозайник
бозайник (български)
ед.ч. | бо·зай·ник | |
---|---|---|
непълен член | бо·зай·ни·ка | |
пълен член | бо·зай·ни·кът | |
мн.ч. | бо·зай·ни·ци | |
членувано | бо·зай·ни·ци·те | |
бройна форма | бо·зай·ни·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- Животно, което храни малките си в мляко.
- Малко дете, което още бозае.
Етимология
Фонетически неотделима от тюрк. думи за „теле“: тур. buzağı, татар. бызау и т.н., но чуваш. пăру и прабълг. *burǝwu (> унг. borjú „теле“) показват, че бозайник не произлиза от изходната прабълг. форма, а че е заемка от друг тюрк. език (най-вероятно кумански или печенежки).
Фразеологични изрази
Превод
|
|