божур

божур (български)

божур ±

ед.ч.		бо·жур
	непълен член	бо·жу·ра
	пълен член	бо·жу·рът
мн.ч.		бо·жу·ри
	членувано	бо·жу·ри·те
бройна форма		бо·жу·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

• Многогодишно диво или градинско растение с едри кичести цветове, което цъфти всяка пролет, Paeonia officinalis.

Етимология

ст.-бълг. божоуръ κρόκος „вид цвете, божур, роза“ (Диал. Псевдо-Кесарий). Сродни форми: сърбохърв. божур „божур, Paeonia officinalis“, словен. božur „божур, Paeonia officinalis“, без съответствия в други славянски езици. Вероятно образувана на южнославянска почва от *bogъ „бог“ с наставка -jurъ (*bog-jurъ > *božurъ по І палатализация), сравни диал. божа, божичка „божур, див мак“.

Фразеологични изрази

• планински божур „растение Trollius europeus“.

Превод

албански:  (sq) английски: peony (en) арабски:  (ar) арменски:  (hy) африкаанс:  (af) баски:  (eu) белоруски:  (be) бретонски:  (br) виетнамски:  (vi) грузински:  (ka) гръцки:  (el) датски:  (da) есперанто:  (eo) естонски:  (et) иврит:  (he) индонезийски:  (id) интерлингва:  (ia) ирландски:  (ga) исландски:  (is) испански: peonia (es) италиански: peonia (it) каталонски:  (ca) китайски:  (zh) корейски:  (ko) корнийски:  (kw) латвийски:  (lv) латински:  (la) литовски:  (lt) люксембургски:  (lb) малайски:  (ms)

маори:  (mi) немски: die Pfingstrose (de) норвежки:  (no) персийски:  (fa) полски:  (pl) португалски:  (pt) румънски:  (ro) руски: пио́н (ru) самоански:  (sm) сингалски:  (si) словашки:  (sk) словенски: božur (sl) сръбски: божур (sr) тагалог:  (tl) тайландски:  (th) турски: şakayık (tr) украински:  (uk) унгарски:  (hu) урду:  (ur) фински:  (fi) френски: pivoine (fr) фрисийски:  (fy) хавайски:  (haw) хинди:  (hi) холандски:  (nl) хърватски: božur (hr) чешки:  (cs) шведски:  (sv) шотландски:  (sco) японски:  (ja)