богиня
богиня (български)
ед.ч. | бо·ги·ня | |
---|---|---|
членувано | бо·ги·ня·та | |
мн.ч. | бо·ги·ни | |
членувано | бо·ги·ни·те | |
звателна форма | богиньо |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
- В древните митологии и в някои източни религии — божество с образ на жена.
Етимология
Старобълг. богыни. Производна на бог.
Фразеологични изрази
Превод
|
|