блюстител
блюстител (български)
ед.ч. | блюс·ти·тел | |
---|---|---|
непълен член | блюс·ти·те·ля | |
пълен член | блюс·ти·те·лят | |
мн.ч. | блюс·ти·те·ли | |
членувано | блюс·ти·те·ли·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | блюс·ти·те·лю |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
Лице, което следи за строгото спазване на закони, правила, нравствени норми. Блюстители на реда и законността.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
пазител, пазач, страж, съблюдател