благочестие (български)

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

  1. Приличие, послушание, и преданост към общочовешките обичаи на приличието, към обичаите, правилата и съветите на вярата, към която принадлежи приличният и послушен преданик.

Етимология

От общославянските думи "благ" и "чест", т.е. блага, добра чест - благочестивият се ползва с добро име, човек на честта е.

Фразеологични изрази

Среща се в духовната реч на православните. Напр. "Благочестивият православен български народ..." или "Благочестивият и приснопаметен василевс Роман Лакапин..." Обозначава дълбоко почитание, уважение и преклонение пред достохвалните, назовани с това прилагателно.

Превод

  • английски: piety(en)
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: ευσέβεια(el)
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: [[]]
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи


  • Бележка:

Има още други свързани с "благочестие" думи - доброчестие, злочестие, нечестие.