благословя
благословя (български)
Сегашно време | бла·гос·ло·вя |
---|---|
Мин. св. време | бла·гос·ло·вих |
Мин. несв. време | бла·гос·ло·вях |
Повел. наклонение | бла·гос·ло·ви |
Мин. страд. причастие | бла·гос·ло·вен |
Мин. деят. св. причастие | бла·гос·ло·вил |
Мин. деят. несв. причастие | бла·гос·ло·вял |
Сегашно деят. причастие | бла·гос·ло·вящ |
Деепричастие | бла·гос·ло·вей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип , свършен вид, благославям-несвършен вид
(класификация — )
Етимология
старобълг. благословити εὑλογεῖν (Зогр., Мар., Асем. и др.), калка на гр. εὑλογεῖν, лат. benedicere. Думата се употребява във връзка с християнската служба и в повечето европейски езици е буквален превод на или заемка от лат. benedicere. Англ. bless (староангл. bletsian) е изключение и отговаря на герм. *bloθisojan „бележа с кръв“, а нем. segnen е от лат. signare „бележа“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|