благоверен
благоверен (български)
ед. ч. | м. р. | бла·го·ве·рен | |
---|---|---|---|
непълен член | бла·го·вер·ния | ||
пълен член | бла·го·вер·ни·ят | ||
ж. р. | бла·го·вер·на | ||
членувано | бла·го·вер·на·та | ||
ср. р. | бла·го·вер·но | ||
членувано | бла·го·вер·но·то | ||
мн. ч. | бла·го·вер·ни | ||
членувано | бла·го·вер·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
1. Остар., сега разг., ирон. За съпруг или съпруга — който е силно привързан и верен на другия. 2. Остар. Книж. Който е верен привърженик на християнската църква. 3. Като същ. благоверен м., благоверна ж. Разг. Ирон. Съпруг, съпруга.
Етимология
Фразеологични изрази
Благоверният съпруг отключи входната врата и с крадливи стъпки измина няколкото стъпала до вестибюла. Г. Райчев, ЗК, 9.
Синоними
правоверен, благочестив, набожен, богобоязлив, богомолец, религиозен, православен, добродетелен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|