бесилка
бесилка (български)
ед.ч. | бе·сил·ка | |
---|---|---|
членувано | бе·сил·ка·та | |
мн.ч. | бе·сил·ки | |
членувано | бе·сил·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
ед.ч. | бе·сил·ка | |
---|---|---|
членувано | бе·сил·ка·та | |
мн.ч. | бе·сил·ки | |
членувано | бе·сил·ки·те | |
звателна форма | — |
|
|