беседка
беседка (български)
ед.ч. | бе·сед·ка | |
---|---|---|
членувано | бе·сед·ка·та | |
мн.ч. | бе·сед·ки | |
членувано | бе·сед·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Лека постройка в градина или парк, покрита само отгоре, обикн. дървена и с кръгла форма, предназначена за почивка или за подслон. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|