безусловен
безусловен (български)
ед. ч. | м. р. | бе·зус·ло·вен | |
---|---|---|---|
непълен член | бе·зус·лов·ния | ||
пълен член | бе·зус·лов·ни·ят | ||
ж. р. | бе·зус·лов·на | ||
членувано | бе·зус·лов·на·та | ||
ср. р. | бе·зус·лов·но | ||
членувано | бе·зус·лов·но·то | ||
мн. ч. | бе·зус·лов·ни | ||
членувано | бе·зус·лов·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- категоричен, абсолютен, пълен, недвусмислен, безрезервен
- задължителен, неотменен, обезателен, наложителен, повелителен, императивен
- неограничен
- решителен, окончателен
- необусловен, вроден, естествен, спонтанен, инстинктивен
- съвършен, идеален, цял, безукорен, точен, завършен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|