баница
баница (български)
ед.ч. | ба·ни·ца | |
---|---|---|
членувано | ба·ни·ца·та | |
мн.ч. | ба·ни·ци | |
членувано | ба·ни·ци·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Етимология
изходната форма е *gъbanica „сгънато изделие“, срв. сръб. гибаница „баница“ < *gъbati ~ старобълг. гъбнѫти „гъна“. Заета и в унг. gobanica „вид сладкиш“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|