бандаж

бандаж (български)

бандаж ±

ед.ч.		бан·даж
	непълен член	бан·да·жа
	пълен член	бан·да·жът
мн.ч.		бан·да·жи
	членувано	бан·да·жи·те
бройна форма		бан·да·жа
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Еластична превръзка за поддържане на телесен орган в нормално положение.
2. Спец. В техниката – метален пояс на машинни части за придаване на здравина.

Етимология

От фр. bandage, произв. от bande 'връзка', заето от нем. Band 'лента, връзка', произв. от гл. binden 'свързвам'.

Превод

английски: bandage (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: vendaje италиански: bendaggio китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Verband (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: банда́ж словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: bandaj унгарски: [[]] фински: [[]] френски: bandage (fr) холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• венец, скоба, опорен пръстен
• презрамка, превръзка