балсам
балсам (български)
ед.ч. | бал·сам | |
---|---|---|
непълен член | бал·са·ма | |
пълен член | бал·са·мът | |
мн.ч. | бал·са·ми | |
членувано | бал·са·ми·те | |
бройна форма | бал·са·ма | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
1. Благоухаеща гъста течност от разтворени в етерични масла смоли или други вещества от растителен произход. 2. Успокоително лекарство от такава смола. 3. Преносно Успокояващо средство; утеха; лек.
Етимология
През тур. balsam < перс. بلساز, което от своя страна е от старогр. βάλσαμον, от финикийски bāśām. Думата е заета и в лат. balsamum, откъдето са западноевроп. и рус. форма със -з- вместо -с-.
Фразеологични изрази
Превод
|
|