бадем
бадем (български)
ед.ч. | ба·дем | |
---|---|---|
непълен член | ба·де·ма | |
пълен член | ба·де·мът | |
мн.ч. | ба·де·ми | |
членувано | ба·де·ми·те | |
бройна форма | ба·де·ма | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Южно овощно дърво с бели цветове и дребни продълговати плодове (ядки) в твърда черупка (Prunus dulcis).
- Плод от това дърво.
Етимология
Заета от тур. badem, от перс. بادم. ст.-бълг. дума за бадем е клѧпышь (Й. Екзарх), диал. клепуш (БЕР-2: 436).
Фразеологични изрази
Превод
|
|