аперитив
аперитив (български)
ед.ч. | апе·ри·тив | |
---|---|---|
непълен член | апе·ри·ти·ва | |
пълен член | апе·ри·ти·вът | |
мн.ч. | апе·ри·ти·ви | |
членувано | апе·ри·ти·ви·те | |
бройна форма | апе·ри·ти·ва | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Питие за отваряне на апетита
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|