ансамбъл
ансамбъл (български)
| ед.ч. | ан·сам·бъл | |
|---|---|---|
| непълен член | ан·сам·бъ·ла | |
| пълен член | ан·сам·бъ·лът | |
| мн.ч. | ан·сам·б·ли | |
| членувано | ан·сам·б·ли·те | |
| бройна форма | ан·сам·бъ·ла | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 9
- Само ед. Съгласуваност, стройност между частите на едно цяло. Архитектурен ансамбъл.
- Музикален, артистичен или спортен колектив от изпълнители. Ансамбъл за песни и танци.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|