ансамбъл (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 9

  1. Само ед. Съгласуваност, стройност между частите на едно цяло. Архитектурен ансамбъл.
  2. Музикален, артистичен или спортен колектив от изпълнители. Ансамбъл за песни и танци.

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

Сродни думи

Производни думи