ангел
ангел (български)
ед.ч. | ан·гел | |
---|---|---|
непълен член | ан·ге·ла | |
пълен член | ан·ге·лът | |
мн.ч. | ан·ге·ли | |
членувано | ан·ге·ли·те | |
бройна форма | ан·ге·ла | |
звателна форма | ан·ге·ле |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
- В авраамическите религии — Божий вестител, служител на Бога, изобразяван като крилат юноша.
Етимология
старобълг. анъгелъ (Супрасълски сборник, Остромирово евангелие) от гръц. ἄγγελος.
Фразеологични изрази
Превод
|
|