амонячен
амонячен (български)
ед. ч. | м. р. | амо·ня·чен | |
---|---|---|---|
непълен член | амо·няч·ния | ||
пълен член | амо·няч·ни·ят | ||
ж. р. | амо·няч·на | ||
членувано | амо·няч·на·та | ||
ср. р. | амо·няч·но | ||
членувано | амо·няч·но·то | ||
мн. ч. | амо·няч·ни | ||
членувано | амо·няч·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|