амбреаж
амбреаж (български)
ед.ч. | ам·б·ре·аж | |
---|---|---|
непълен член | ам·б·ре·а·жа | |
пълен член | ам·б·ре·а·жът | |
мн.ч. | ам·б·ре·а·жи | |
членувано | ам·б·ре·а·жи·те | |
бройна форма | ам·б·ре·а·жа | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Механизъм задвижван с ръка или крак от оператор, при който се използва силата на триенето за предаване на кинетична енергия чрез въртящ момент от двигател към трансмисия с изпълнителни функции - включване и изключване на двигателни колела на транспортно средство, включване/изключване на повдигащия механизъм на хаспел, включване/изключване към непрекъснато работещ двигател на изпълнителен механизъм на машина или съоръжение и др. В България съединител е по-използваното наименование на този механизъм. Карл Бенц е приет за откривател на механичното присъединяване на изпълнителен механизъм към задвижващ двигател.
Етимология
заимстван от понятието за съединител във френски език embrayage
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
съединител, фрикцион (за бронетанкова техника, трактори и други верижни машини)