алхимия
алхимия (български)
ед.ч. | ал·хѝ·мия | |
---|---|---|
членувано | ал·хи·ми·я·та | |
мн.ч. | ал·хи·мии | |
членувано | ал·хи·ми·и·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
- мн. няма Средновековно название на химията, а днес на химията от донаучния ѝ период, когато главната нейна цел е била да намери начин за превръщането на неблагородни метали (мед, олово, живак) в благородни (злато, сребро) посредством "философски камък" (предполагаемо вещество със свръхестествени свойства) и получаване на еликсира на дълголетието, универсалния разтворител и др.
- Прен. Магически занимания за приготвяне на чудодейни вещества.
Етимология
от араб. al-kimia, араб. al - определителен член и гр. chemeia - химия или някои заменят с араб. chema - тайна.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
алхимѝчен, алхимѝчна, алхимѝчно, приложение: мн. ч. алхимѝчни.