ален
ален (български)
ед. ч. | м. р. | ален | |
---|---|---|---|
непълен член | але·ния | ||
пълен член | але·ни·ят | ||
ж. р. | але·на | ||
членувано | але·на·та | ||
ср. р. | але·но | ||
членувано | але·но·то | ||
мн. ч. | але·ни | ||
членувано | але·ни·те |
Прилагателно име, тип 76
Яркочервен
Етимология
Тюркски (печенежки, по-вероятно кумански, турски) произход: тур., крим.-тат. al, татар., казах., чагат., уйг. ал, туркм. аал „ален“. Думата е запазена като част от старобълг. лични имена: Алтимир, Елтимир (ХІІ-ХІІ в.), букв. „нажежено желязо“.
Фразеологични изрази
Синоними
червен, пурпурен, румен, яркочервен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|