автор

автор (български)

автор ±

ед.ч.		ав·тор
	непълен член	ав·то·ра
	пълен член	ав·то·рът
мн.ч.		ав·то·ри
	членувано	ав·то·ри·те
бройна форма		ав·то·ра
звателна форма		ав·то·ре

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a

1. физическо лице, с творческият труд на което е създадено произведение на културата или някакво умствено произведение.

Етимология

Идва от руската дума „áвтор“, заемка от полския език. По произход думата е латинска. В латинския „auctor“ има няколко значения, сред които „създател, творец, основател, родоначалник“.

Превод

английски: author, originator (извършител) - maker, perpetrator арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: autor, escritor италиански: autore китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Autor, der Verfasser, der Schöpfer, der Urheber (извършител) - der Macher норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: автор словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: yazar, müellif унгарски: [[]] фински: [[]] френски: auteur холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• творец, създател, изобретател
• съчинител, съставител, писател
• причинител, деятел, извършител, двигател, инициатор, подбудител, виновник
• източник
• основоположник

Библиография

• „Малък етимологичен речник на български език“; Харалампиев, Иван; „Слово“, Велико Търново, 1998 г.; ISB 978-954-439-503-2, стр. 49