автономия

автономия (български)

автономия ±

ед.ч.		ав·то·но·мия
	членувано	ав·то·но·ми·я·та
мн.ч.		—
	членувано	—
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

1. мн. няма Полит. Политическо или административно-териториално самоуправление на част от държавата, обособена най-често въз основа на национална, етнографска или религиозна общност на населението
2. Право на учреждение или организация самостоятелно да решава определени въпроси.

Етимология

Гр. αа̀τονομία

Превод

английски: autonomy, independence, self-government арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: αυτονομία (el) датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: autonomia китайски: autonomia корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Autonomie, die Selbstständigkeit норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: автоно́мия, самоуправле́ние словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: özerklik унгарски: [[]] фински: [[]] френски: autonomie холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

самостоятелност, независимост, свобода, самоуправление, самоуправа