автокрация

автокрация (български)

автокрация ±

ед.ч.		ав·ток·ра·ция
	членувано	ав·ток·ра·ци·я·та
мн.ч.		ав·ток·ра·ции
	членувано	ав·ток·ра·ци·и·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

1. мн. (рядко) ‑ии, ж. полит. Само ед. Полит. Форма на държавно управление, при което едно лице разполага с неограничена власт; самодържавие, автократизъм // Ед. и мн. Държава с такава форма на управление.

Етимология

От гр. αа̀τοκρατία . Друга форма: автокра̀тия рус.

Превод

английски: autocracy (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: автократия словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

абсолютизъм, самовластие, самодържавие, монархизъм

Библиография

• „Българско-английски речник / Bulgarian-English Dictionary A-Я“; А. Атанасова, М. Ранкова, Р. Русев, Д. Спасов, Вл. Филипов, Г. Чакалов; „Наука и изкуство“, София, 1980; стр. 15.