авоар
авоар (български)
ед.ч. | аво·ар | |
---|---|---|
непълен член | аво·а·ра | |
пълен член | аво·а·рът | |
мн.ч. | аво·а·ри | |
членувано | аво·а·ри·те | |
бройна форма | аво·а·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, Кодове за род: м, ж, ср, тип
- Банк. В международните плащания — парично вземане от чуждестранен длъжник (физическо или юридическо лице), което се използва според договорите между страните или установените валутни режими.
- Обикн. мн. Налични пари или средства по влогове, текуща или разплащателна сметка в банка или друго кредитно учреждение.
Етимология
Фр. avoir.
Фразеологични изрази
Превод
|
|