авар
авар (български)
Съществително нарицателно име, Кодове за род: м, ж, ср, тип
- Обикн. мн.(авари), ед. (рядко) ава̀рин (погр. авар) Истор. Изчезнал народ от тюркски произход, населявал Балканския полуостров от 555 до 805 г.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Библиография
- „Бългаско-английски речник / Bulgarian-English Dictionary A-Я“; А. Атанасова, М. Ранкова, Р. Русев, Д. Спасов, Вл. Филипов, Г. Чакалов; „Наука и изкуство“, София, 1980; стр. 14