абсурд (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

  1. Ситуация между човека и света, в която човек търси яснота, а света остава безмълвен и неразбираем. Термин с логическа природа и разнообразно предметно приложение.
  2. Нещо неестествено, недопустимо и невъзможно.

Етимология

Чрез нем.absurd (17 в.) от лат. absurdus 'несъзвучен', от ab 'от, далеч от' и surdus 'глух'.

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: absurd (en), absurdity (en), nonsense (en)
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: assurdo (it)
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: die Absurdität, das Unding (de),
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: absurd (pl)
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи

Библиография

  • „Английски джобен речник. Английско-български, Българско-английски“; „Хеба“; 2012 г.; ISB 978-954-685-618-0, стр. 151