абсурд

абсурд (български)

абсурд ±

ед.ч.		аб·сурд
	непълен член	аб·сур·да
	пълен член	аб·сур·дът
мн.ч.		аб·сур·ди
	членувано	аб·сур·ди·те
бройна форма		аб·сур·да
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Ситуация между човека и света, в която човек търси яснота, а света остава безмълвен и неразбираем. Термин с логическа природа и разнообразно предметно приложение.
2. Нещо неестествено, недопустимо и невъзможно.

Етимология

Чрез нем.absurd (17 в.) от лат. absurdus 'несъзвучен', от ab 'от, далеч от' и surdus 'глух'.

Превод

английски: absurd (en), absurdity (en), nonsense (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: assurdo (it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Absurdität, das Unding (de), норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: absurd (pl) португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• абсурдност, глупост, безсмислица, безсмислие, нелепост, нелепица, парадокс, нелогичност
• нелепости, глупости
• глупаво твърдение, неразумна постъпка

Библиография

• „Английски джобен речник. Английско-български, Българско-английски“; „Хеба“; 2012 г.; ISB 978-954-685-618-0, стр. 151