абдикация
абдикация (български)
ед.ч. | аб·ди·ка·ция | |
---|---|---|
членувано | аб·ди·ка·ци·я·та | |
мн.ч. | аб·ди·ка·ции | |
членувано | аб·ди·ка·ци·и·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
- Доброволно отказване от владетелски права.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
отказ, отказване, напускане, изоставяне, отстъпване
Сродни думи
абдикационен, абдикирам, абдикиране
Производни думи
Вижте още: детронация