Видова двойка редактиране

Би ли обяснил(а) на по-разбираем език защо „падам“ и „падна“ са две различни думи? Това за видовете или не съм го учил, или толкова съм му обърнал внимание. Наистина ще ми помогне ако приведеш пример за употреба на свършено причастие от „падам“ или несвършено от „падна“. Ако събереш сили вместо да го обясниш само на мен, а да напишеш статия в Уикипедията - още по-добре! Поздрави, Златко ± (беседа) 03:35, 25 септември 2006 (UTC)Отговор

Да, бих ти обясниЛ (без а). „падам“ и „падна“ са си две различни думи по принцип, както и „падаш“, „падаме“. Въпросът е, че са два различни глагола. Можеш да направиш следната проверка: потърси в един български тълковен речник думите книги, книгите, паднах, взехме. Няма да ги намериш, защото не са основни форми (като книга, падна, взема), но ако потърсиш падна, падам, отговоря, отговарям, идвам, дойда, видя, виждам, кажа, казвам и т.н. ще ги намериш всичките. В увода на речника би трябвало да е дадено обяснение за тези глаголи.
Относно причастията. Тези причастия, за които си мисля, че ме питаш, са „падан“ и „паднат“, т. е. минали СТРАДАТЕЛНИ причастия. Страдателни форми могат да имат само преходните глаголи (като чета, виждам, видя, попитам), т. е. глаголи, които могат да имат пряко допълнение (чета КНИГАТА, виждам ЖЕНАТА, да попитам УЧИТЕЛЯ, страдателният залог на тези изрази е „книгата е четена“, „жената е виждана“, „учителят е попитан“). Глаголът падам обаче не е преходен, той е непреходен - не може да има пряко допълнение (не можеш да кажеш „падам книгата“, а „събарям книгата“), следователно наистина няма такива форми „падан“ и „паднат“, но този речник е пълен с такива случаи и много други (диалектни форми и т.н). Правил съм забележки, обаче май никой не ми обръща внимание. Arath 21:48, 29 септември 2006 (UTC)Отговор
В "Български тълковен речник", Наука и изкуство, 1995 г., Л. Андрейчин, Л. Георгиев, Ив. Леков и др. "падам"и "падна" са дадени като две различни форми (нсв. и св. вид) на една и съща дума. Обосновката ти е много интересна, но сега и аз не знам на кого да вярвам. По принцип за да са две различни думи, би трябвало да имат различно лексикално значение. Поздрави, --Ема 08:10, 1 октомври 2006 (UTC)Отговор
Не си разбрала какво си видяла във всеки речник двойката глаголи от свършен и несвършен вид са даден заедно. Виж във този речник на думата "падна" и ще видиш препратка към "падам" (в повечето речници е така), но потърси думата "паднеш" и няма да намериш такава дума с препратка към "падам". Според теб защо на "падна" има препратка към "падам", а дума "паднеш" няма? Ако не вярваш ти давам още три начина да го разбереш: виж в един българо-руски речник думата "падам" (преводът е "падать") и думата "падна" (преводът е "пасть", "уапасть"). Защо има два превода, ако са една и съща дума? Провери в един българо-английски речни и виж дали ще намериш два превода на "падам" и "падна" - няма. Това е така защото в славянските езици на един английски глагол обикновено съответстват два глагола. Втори начин виж в английската уикипедия (Grammar/Verbal morphology and gramamr/Aspect) и ако разбираш английски ми кажи къде точно виждаш глаголите от свършен и несвършен вид да се разглеждат като форми на един глагол. Говори се за тях като два различни глагола. Трети начин: виж в "Граматика за всички", как са описани глаголите от несвършен и свършен вид, описани са като видови двойки, но не се говори за тях като две форми на един глагол. Arath 09:27, 1 октомври 2006 (UTC)Отговор
Все пак би трябвало да се уточни че тези двойки глаголи означават едно и също действие и имат еднакво лексикално значение, а се отличават единствено по граматическото си значение – “вид на глагола” (едните представят глаголното действие като цяло, а другите в процес на извършването му). Благодаря ти за търпението. --Ема 09:24, 2 октомври 2006 (UTC)Отговор

Здравей, искам да те попитам нещо, когато един глагол изразява св. и нсв. вид, как трябва да се ползва шаблонът - задействувам? Поздрави, --Ема 11:42, 3 октомври 2006 (UTC)Отговор

Ами аз съм въвеждал вида на много такива глаголи (акцентувам, алармирам, арестувам и т.н.), пишеш "ВИД = несвършен и свършен вид". Обаче трябва да се внимава, защото не всички подобни глаголи са от двата вида (например безчинствувам е само от несвършен). За всеки случай ползвай речник. Arath 18:04, 3 октомври 2006 (UTC)Отговор

Какъв е речникът редактиране

Здравей! Моля да ме извиниш, идвам тук от дъжд на вятър и рядко чета продълженията навреме. Едва сега прочетох отговора по-горе, за който мога само да ти благодаря. Много ти благодаря, научих нещо! Сега след обяснението имам някакви смътни спомени, но са толкова смътни, та почти липсващи - без помощ посмъртно не биха излезли.

Също така едва сега прочитам забележката ти на У:СИ. Според мен няма смисъл да има отделни речници при условие, че ясно се обозначи коя дума е литературна, коя е диалектна и коя идва от някакъв жаргон (и от какъв). Още повече, че този е също с идеята да бъде българо-<някакъв си> и обратно. Поздрави, Златко ± (беседа) 21:59, 14 ноември 2006 (UTC)Отговор

Здравей Arath,

помислих си че този нов проект WiktionaryZ може да те заинтересува. Структуриран е много по-добре от Уикиречника, ползва база с данни. Почти веднага дават право за редактиране.

Поздрави, Ема.


Здравейте вие всички, Радвам се за проекта и ще се възползвам от него, доколкото мога. За видовете на глагола: Да, славянските имат двата вида и нашите езици много си приличат в това. Много ясно става като се използват примери с представки: пиша (дълго и тъжно)- препиша (нещо), запиша (нищо), допиша (нещо). Малко или много се мени и значението (отпиши го, приписах му къщата, записах се ученик). Наставките пък просто образуват единия вид от другия: пия - пив(в)ам, пиша - писвам, чета - четвам, кажа - казвам, отида - отивам, хапна - хапвам и всички подобни двойки. Някога се опитвахме да отделим видовете с едно "в" в повече при еднаквите форми, често чуждици. Ремонтирам (св.) - ремонтирвам (несв.), Отрече се на всякакво ниво. Това само показа колко са ни различни в някои подробности езиците с немци, англичани и други народи, макар да са и много близки в други отношения. Най-добре е човек да е учил "съзнателно" за вида в прогимназията, да "чувства" вида, т.е. да владее своя език с диалектите, жаргоните, стиловете, и да познава повече чужди езици в сравнителен аспект - да може да вижда аналогии и разлики. И като чете речници да обръща внимание на знаците и съкращенията около гнездовата дума (и да чете всички значения на думите и всички примери на употреба, докато не намери подходящото за случая, ако превежда). Горе-долу това се изразява с "да е чел доста", да е внимавал в час (и в чат) и да е критичен към себе си и другите. Колкото повече, толкова повече. Между другото: отрече се преди време наставката "-ствувам" и се замени с "ствам" - задействам, не задействувам. Драго ми стана, че млади (така ли е?) хора мислят и пишат по въпросите на езика, и то компетентно. Иначе, човек се учи докато е жив. Поздрави, Мокър Брокер