Потребител:V111P/Тест

къща – съществително име, женски род, тип 41

Изговор: /kashta/; лат.: kashta

Значения

[1] Невисока сграда предназначена за живеене на хора.

[2] Сграда

Синоними

[1] жилище, огнище, дом, домакинство, стопанство, семейство, покрив, стряха, сграда, убежище, хижа, покои

[2] помещение, заведение

Преводи

1. който е на руснаците и на Русия, общ за всички руснаци.

английски: Russian^(en)
немски: russisch^(de), russländisch^(de)
италиански: russo^(it)
френски: russe^(fr) ж. р., м. р.

нидерландски: Russisch^(nl), Russische^(nl)
румънски: rusesc^(ro), [[{{{2}}}#Шаблон:rus|{{{2}}}]]^{[[:rus:{{{2}}}|(rus)]]}
руски: русский^(ru)
украински: росі́йський^(uk), росі́йські^(uk)

Произход, развитие и родствени връзки

старобълг. кѫшта „хижа, колиба, заслон“ (Супр., Гр. Наз., 11 в.), коуща (Сим. сб., 1073) е с руски рефлекс на носовата гласна!, сръб. кућа „къща, помещене, където се намира огнището; кухня“, словен. koča „колиба за пастири или на лозето“. Думата е изключително южнославянска, рус. куща „шатра, хижа“ е заета от черковнославянската литература. Праформа *kǫtja, обикновено се смята за производна на кътам, но е възможно и заемане от някой ирански език от Причерноморието: срв. осет. кæнт „здание“ (< сармат. *kanθ-), согд. knδ (=kanθ) „град“ - и с добавяне на слав. почва на наставка -ja (виж хижа).

къща ±
ед.ч.		къ·ща
ед.ч.	членувано	къ·ща·та
мн.ч.		къ·щи
мн.ч.	членувано	къ·щи·те
звателна форма		—