Инколат (български)

Шаблон:Словоформи/Инколат

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип правен термин

В рамките на Свещената Римска Империя и някои съседни страни в средновековието правото на свободен човек да живее на територията на страната, да притежава свободно недвижимо имущество в нея, да работи в държавната администрация и да се ползува с всички политически права, включая участие в органите на самоуправлението и регионалните сеймове. Инколатът практически никога не е даван за цялата територия на Свещената Римска Империя, всяка отделна територия или конгломерат от територии в рамките на империята e имал собствен инколат. Притежанието на инколат в една територия не изключвало притежанието на инколати в други територии. В мнозинството от случаите инколатът бил привилегия на аристокрацията. След разпадането на Свещената Римска Империя през 1806 година инколатът останал като привилегия на територията на Австрийската империя, където бил премахнат с приемането на първата конституция от 1849 година.

Етимология

От лат. incolatus, us, m., в посткласическия латински е значело местообитание.

  • английски:  (en) incolate
  • немски:  (de) inkolatus
  • руски [[{{{2}}}#Руски|{{{2}}}]] [[:ru:{{{2}}}|(ru)]] инколат
  • френски:  (fr) incolate
  • чешки:  (cs) inkolát

Фразеологични изрази

{{{ИЗРАЗИ}}}

Превод

{{{ПРЕВОД1}}}

{{{ПРЕВОД2}}}

Синоними

гражданство (само в исторически контекст, отнесено към Централна Европа)

Сродни думи

{{{СРОДНИ ДУМИ}}}

Производни думи

{{{ПРОИЗВОДНИ ДУМИ}}}


{{{ДРУГИ}}}