Irrtum

Немски

Irrtum

Падеж	Ед. ч.	Мн. ч.
Именителен	der Irrtum	die Irrtümer
Родителен	des Irrtum	der Irrtümer
Дателен	dem Irrtum	den Irrtümern
Винителен	den Irrtum	die Irrtümer

Съществително име, мъжки род

• заблуда, грешка

Етимология

През ср. горногерм. irretuom, от ст. горногерм. irrituom

Фразеологични изрази

• im Irrtum über etw. sein - в заблуда съм относно нещо
• sich im Irrtum befinden - в заблуда съм

Синоними

• Fehler, Denkfehler

Производни думи

• irrtümlich, irrtümicherweise