ἀείδω

Старогръцки

Глагол

ἀείδω

1. (Омир, йонийски, дорийски) пея, възпявам, цитирам, възхвалявам

   μῆνιν ἄειδε θεὰ Πηληϊάδεω Ἀχιλῆος - Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев, ...

   (Илиада - Омир, превод: Александър Милев, Блага Димитрова, 1969)

Етимология

От протогръцки език awéidō.

Спрежение

Сегашно време ἀείδω, ἀείδομαι

• (ед.ч.) (1-во лице) ἀείδω (2-ро лице) ἀείδεις, (3-то лице) ἀείδει
• (дв.ч.) (2-ро лице) ἀείδετον, (3-то лице) ἀείδετον
• (мн.ч.) (1-во лице) ἀείδομεν (2-ро лице) ἀείδετε (3-то лице) ἀείδουσῐ(ν)
• (звателен, императивен, 2-ро лице) ἄειδε

Сродни думи

• αὐδή - човешки глас, реч

Производни думи

• ἀοιδή - песен, ода
• ἀοιδός - певец
• ἀοίδιμος - възхваляван в песен
• ᾄδω (друго изписване на думата, атически диалект) grc:ἀείδω