флуоресценция

Флуоресценцията е частен случай на луминесценция, при който при облъчване на вещества като флуоресцеин (C20H12O5), парафиново масло, хинин, различни сулфатни разтвори и др., се отделя светлина с дължина на вълната също по-голяма от тази на възбуждащото лъчение (съгласно условие 1), но с тази разлика, че при отстраняване на последното, послесветенето е твърде краткотрайно и практически изглежда, че то престава веднага.

     Това явление се използва при флуороскопите (флуорографите), където изображението получено с рентгенови лъчи се наблюдава в реално време върху флуоресциращ екран, излъчващ видима светлина под въздействие на късовълновите X-лъчи. Липсата на продължително послесветене позволява наблюдение на движещ се образ.