успоредник
успоредник (български)
ед.ч. | ус·по·ред·ник | |
---|---|---|
непълен член | ус·по·ред·ни·ка | |
пълен член | ус·по·ред·ни·кът | |
мн.ч. | ус·по·ред·ни·ци | |
членувано | ус·по·ред·ни·ци·те | |
бройна форма | ус·по·ред·ни·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|