трудолюбие
трудолюбие (български)
ед.ч. | тру·до·лю·бие | |
---|---|---|
членувано | тру·до·лю·би·е·то | |
мн.ч. | тру·до·лю·бия | |
членувано | тру·до·лю·би·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
- Любов към труда, към работата.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- трудолюбие в РБЕ на ИБЕ
- трудолюбие в РБЕ на „Читанка“