Транслаторът е апаратно-програмно средство, което служи за превод от един в друг програмен език. Всеки транслатор се характеризира със следното: -входен език-от който се превежда; -работен език-на който се превежда. Когато работният език е машинен, тогава често се използва понятието обектен език (код). В зависимост от това какъв език се превежда транслаторите се делят на две групи: -транслатори за езици на високо ниво; -транслатори за символични езици; В зависимост от съотношението между входен и работен език транслаторите се делят на: -емулатори-транслатори, при които и входните и работните езици са машинни. Тези транслатори служат за осигуряване на програмна съвместност между различните класове компютри. -конвертори-при тези транслатори и входния и изходния език са езици от високо ниво. В зависимост от начина на работа транслаторите се делят на два вида: -интерпретатори-работят по следния начин-всеки оператор от входния език се превежда на машинен език и веднага се изпълнява. Фазите на превода и изпълнение не са разделени. След транслирането няма машина на работна програма, която може да се използва повторно..

Съществуват два вида транслатори: Интерпретатори. Чрез тях преводът и изпъпнението на програмата протичат успоредно. Интерпретаторите превеждат програмата всеки път при стартирането и за изпълнение. Машинният превод не се запазва. Компилатори. Чрез тях програмата се стартира на два етапа 1етап: превеждат програмата на машинен език и създадената машинна програма се съхранява като изпълнима програма;  2 етап -изпълнява се машинната програма.