токмак
(пренасочване от токмакът)
мн. токма̀ци, (два) токма̀ка, м. Разг. 1. Чукало за хаванче, за тъпан и др. 2. Всяко тежко удебеление в края на нещо дълго. Дървото се изтръгна с голям токмак от корени и пръст. 3. Прен. За дете, животно — този, който е набит, стегнат, тежък. 4. Прен. Глупав, недодялан човек. същ. умал. токма̀че, мн. токма̀чета, ср.
Грешни изписвания (1)
тукмак
Словоформи