суперкомпютър
Определение Компютър, предназначен за високоскоростно изпълнение на приложните процеси.
Суперкомпютрите като правило използват голям брой процесори и прилагат някоя от архитектурите за паралелна обработка.
Много години суперкомпютрите се използваха единствено в научните изследвания и военните разработки. Те струваха много пари /милиони долари/, изготвяха се на база специализирани интегрални схеми, управляваха се от специализиран софтуер и използваха векторна обработка на данните.
Днес може и да не забележите малката кутия, допряна до някое бюро, в която се помества суперкомпютър, значително превъзхождащ по мощност и производителност компютрите от предното поколение. При това цената му е стократно по ниска.