Понятието самовъзпитание е съзнателна, целенасочена работа на личността над себе си, възникнала при активното взаимодействие със средата, в резултат, на което тя се усъвършенства и развива. Самовъзпитанието е процес, при който личността управлява собственото си развитие.
Етимологията на думата показва, че самовъзпитанието е педагогическо явление, тъй като втората и част е възпитание. Принадлежността към възпитанието очертава развиващата и конструктивна същност на самовъзпитанието и го разграничава съществено от възпитанието. На първо място се откроява неговият самостоятелен и индивидуален характер, правото и способността на личността да взема решения, свързани със съдържанието, насочеността на качествата, които ще бъдат предмет на самовъзпитателна дейност, правото на избор на задачи и технологии, които ще използва. Или с други думи, това е една напълно независима и самостоятелна дейност, при която обектът и субектът се сливат в едно.
