ритон
ед.ч. | ри·тон | |
---|---|---|
непълен член | ри·то·на | |
пълен член | ри·то·нът | |
мн.ч. | ри·то·ни | |
членувано | ри·то·ни·те | |
бройна форма | ри·то·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Ритонът е античен съд, който служел за пиене на вино. Той е със специфична форма, подобна на рог, завършващ с глава или предна част на животно, богато украсен с изображения. Имал малък отвор в долната си част, откъдето изтичала тънка струя вино, когато пиещият си отдръпнел пръста.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
{{{СИНОНИМИ}}}
Сродни думи
{{{СРОДНИ ДУМИ}}}
Производни думи
{{{ПРОИЗВОДНИ ДУМИ}}}
{{{ДРУГИ}}}