резигнация
резигнация (български)
ед.ч. | ре·зиг·на·ция | |
---|---|---|
членувано | ре·зиг·на·ци·я·та | |
мн.ч. | ре·зиг·на·ции | |
членувано | ре·зиг·на·ци·и·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
Примирение с положението, безропотно подчинение на съдбата.
- 'Примирение с положението; потиснатост.'
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
1. псих. Примирение с положението, безропотно подчинение на съдбата.
|
|