полемика

Полемика (/pəˈlɛmɪk/) е спорна реторика, предназначена да подкрепи конкретна позиция чрез откровени твърдения и да подкопае противоположната позиция. Практиката на такава аргументация се нарича полемика и се наблюдава в аргументи по спорни теми. Човек, който пише полемика или говори полемично, се нарича полемист. Думата произлиза от старогръцки πολεμικός (polemikos) „войнствен, враждебен“,от πόλεμος (polemos) „война“.

Полемиката често засяга въпроси от религията или политиката. Полемичният стил на писане е често срещан в Древна Гърция, както в писанията на историка Полибий. Полемиката отново става обичайна през средновековието и ранното ново време. Оттогава сред известните полемисти са сатирикът Джонатан Суифт, италианският физик и математик Галилей, френският теолог Жан Калвин, френският писател на Просвещението, историк и философ Волтер, християнският анархист Лео Толстой, социалистическите философи Карл Маркс и Фридрих Енгелс, романистът Джордж Оруел, драматург Джордж Бърнард Шоу, комунистическият революционер Владимир Ленин, лингвистът Ноам Чомски, социалните критици Кристофър Хитчънс и Питър Хитчънс и екзистенциалните философи Сьорен Киркегор и Фридрих Ницше.

Полемичната журналистика е често срещана в континентална Европа, защото законите за клевета не са толкова строги. За да подпомогне изследването на противоречията от 17-ти до 19-ти век, британски изследователски проект е поставил онлайн хиляди полемични брошури от този период.[5] Дискусиите за атеизма, хуманизма и християнството остават отворени за полемика през 21 век.